Нов живот за кутрета от боклука

Ненужното тук изхвърляме. Кога край пътя, кога на сметището, кога в кофата за боклук.
Ася е от крайпътните. Намерена още като сукалче, току що прогледнала, изхвърлена на един път край Дупница. Нали ги знаете как пълзят сукалчетата…безпомощни, напълно беззащитни, самоубийци. С една единствена цел – да намерят майка си, от която брутално са били отделени. Досещаме се каква е била идеята на този, който е свършил това дело. Там, на пътя…че бързо да се свърши. Е да, но за Ася Добрите сили друго били отредили. Намерена била Асето от Хора. Отгледали я, хранили я с мляко от шише, давали и много любов, така, както мама би я обичала. И отраснала Асето – чудно кученце.
Поехме я при нас преди няколко месеца и се заехме усилено да допишем хубавата приказка.

Катето и Диди – да, признаваме си, кръстихме ги на … нас си 🙂
Намерихме ги в началото на август – кожа, кости и страх. Ровеха за храна върху една купчина смет и стари вещи, край селско сметище. Пък то там нямаше много за ядене…един изкорубен телевизор, части от диван, обелки, празни опаковки и консервени кутии, строителни отпадъци…
Е, взехме си ги, отгледахме си ги. Двенките са ни вече при своите си семейства, и третата хубавица – Дани – предстои скоро да изпратим.

Арета пък е от Пазарджик. Добре че била гласовита, та я чули как пищи от дълбините на голям казан за смет. Извадили я – мърлява кльощава шепа животец. Когато я приехме при нас още се бореше с разните му там неизбежни зарази и болести, но си я излекувахме, охранихме, обичахме и както си му е реда – изпратихме.


От днес четири български “боклучета” са вече членове на нечие семейство. Обичани, ценени, галени, целувани и глезени.
На добър ви час, мили ни момичета!
Пишете ни, чакаме снимки с нетърпение и умиление!
Винаги ще ви обичаме!
P.S.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *