Бебета, бебета, бебета

Бебевалеж или да си решиш проблема, като го прехвърлиш на друг.

Никак, ама никак не обичаме да отглеждаме бебета! Признаваме си го най-чистосърдечно. Мисълта за поредното кучило направо ни хвърля в паника.
Не че не са сладки, не че не са мили, не че не ни радва да ги гледаме как растат, а след това да получаваме снимки от семействата им.
За да има обаче една бебешка история хепи енд, тези малки сладки бебета трябва да бъдат отгледани. А за да бъдат отгледани е нужна желязна дисциплина, перфектна хигиена, качествена храна, ваксини и късмет, много късмет!
Късмет, бебетата които са попаднали при нас да се окажат здрави.
Късмет, да не ги разболеем ние с нещо, защото рискът си е сериозен.
Късмет, да успеем да им намерим приемни домове, в които да бъдат отгледани в сравнително безопасна среда.
Късмет, да намерим стопани за всяко едно.
Късмет и много работа, много средства.
И хем им се радваме на малките сладки бебета, хем много ни е яд. Защото за да има при нас бебета, значи някой просто е прехвърлил собствения си проблем при нас или при други като нас.

Някой е събрал в кашонче, в торба, в чувал или просто насипно поколението на домашната си кучка и го е изхвърлил като ненужни вещи в реката, на пътя, пред нечия чужда врата. Друг да му бере гайлето. И така поне два пъти в годината.
А ние не се радваме на пролетта. Ние се стягаме за сезона на бебетата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *